Зам.-председателят на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) и председател на Студентския съвет на Университет по хранителни технологии Иво Финков участва в официалните тържества по случай отбелязването на 133 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия през есента на 1885 г., състояла се днес, 06 Септември 2018 година.

Заместник-председателят на НПСС поднесе венец пред паметника на „Съединението” в град Пловдив от името на студентската общност в България.

Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.

ИСТОРИЯТА с факти:
Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.

NASC

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

 
Оценете
(0 гласа)
Прочетена 292 пъти

За нас

Ние сме екип от млади ентусиасти, които работим за селектиране на младежките и студентски новини на едно място.

Може да се свържете с нас като ни изпратите запитване на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Recent comments

Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…